Забравената история - пътят към Чурен с хилядолетна история

Живеем във време, в което историята е навсякъде около нас. Но дали я познаваме и дали се интересуваме по какви пътища, пътеки и камъни вървим?

На 10 км. от с. Чурен, непосредствено до единствения път се намира праисторическо мегалитно светилище. 

Ясно видимите скални образувания, с изсеченти в тях ниши и улеи за провеждани на ритуали за запазени и до дне. Мегалитите имат свое място в една предполагаема еволюционна последователност на скално-култовата култура. В своя по-стар слой тя се изразява в почитане на специфични готови природни скални форми, а по-късно се насочва към създаване на своеобразни паметници. Първоначално тази култура издълбава скалите с помощта на по-твърди кремъчни или бронзови оръдия на труда – резултат от което са т.нар. „скално-изсечени паметници“. Впоследствие на много места се появяват самостоятелни градежи от огромни и грубо отцепени или одялани скални блокове във вид на стълбове или плочи. Исторически процесът обхваща повече от четири хилядолетия, при което различни заселници са променяли намереното и са изграждали нови мегалитни паметници. Предполага се, че за същинските мегалити – долмените, които са характерни за Югоизточна България – основно на територията на Югоизточните Родопи,особена роля имат траките, чиято поява се датира в широки граници около края на III хил. пр. Хр.

Голямата древност на обектите и отсъствието на каквито и да е писмени данни, а също така и прекалено големият времеви интервал и широкият географски обхват, където се срещат паметниците са сериозна пречка пред категоризирането на предназначението на мегалитите. Твърде възможно е предназначението на мегалитите да се е променяло във времето и мястото. Според преданията, легендите и вярванията на древните траки, тези светилища са имали силата да пречистват и дават нови сили. Все още няма научен консенсус относно създателите на голяма част от тези обекти. Със сигурност се знае, че на територията на България повечето подобни обекти са били сакрални места за древнотракийските племена и на тях са се изпълнявали последователно религиозни ритуали и обреди.

Изказани са хипотези, че са астрономически обсерватории. Посредством научни изследвания е потвърдено, че са имали такива черти, които обаче не се наблюдават при всички обекти. Съществуват и хипотези, че са възпоменателни съоръжения за предците и техни гробници. Предназначението им може да е било такова, но това не може да се потвърди универсално. Съществуват доказателства за мегалитни градежи, при които има следи от погребения. Трудно е обаче да се докаже, че погребението е съвременно на мегалитния градеж и че съоръжението е изградено с такава цел.

Ако имате възможност посете тези места ... от забравената история на България и нейните земи....!